6 jul 2016, 7:53

Вън от рая

  Poesía
464 1 4

Когато седна над листа...

Когато искам да споделям!?

Над мен надвисва най-тежката скала.

Скала на моята човешка мисъл.

Дали е нужно да го споделя?

Дала и нужно да го пиша?

Но силата, духа във мен ме карат!!!

На листа аз да го опиша.

Посланик съм на мисли тежки.

На мъката, че този свят умира.

И не защото той е стар...

Умира, защото нараним е...

Раната не спира да кърви...

Не спира да напомня, че  Господ

хора нас ни сътвори!?

Защо тогава толкова сме зли?

Че себе си прогонваме от рая!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...