6.07.2016 г., 7:53 ч.

Вън от рая 

  Поезия
272 1 4

Когато седна над листа...

Когато искам да споделям!?

Над мен надвисва най-тежката скала.

Скала на моята човешка мисъл.

Дали е нужно да го споделя?

Дала и нужно да го пиша?

Но силата, духа във мен ме карат!!!

На листа аз да го опиша.

Посланик съм на мисли тежки.

На мъката, че този свят умира.

И не защото той е стар...

Умира, защото нараним е...

Раната не спира да кърви...

Не спира да напомня, че  Господ

хора нас ни сътвори!?

Защо тогава толкова сме зли?

Че себе си прогонваме от рая!!!

 

© Ангел Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??