Вън от рая
Когато седна над листа...
Когато искам да споделям!?
Над мен надвисва най-тежката скала.
Скала на моята човешка мисъл.
Дали е нужно да го споделя?
Дала и нужно да го пиша?
Но силата, духа във мен ме карат!!!
На листа аз да го опиша.
Посланик съм на мисли тежки.
На мъката, че този свят умира.
И не защото той е стар...
Умира, защото нараним е...
Раната не спира да кърви...
Не спира да напомня, че Господ
хора нас ни сътвори!?
Защо тогава толкова сме зли?
Че себе си прогонваме от рая!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
