1 may 2006, 21:32

ВЪПРОС

  Poesía
821 0 8

 

(епиграма)
 

“Залудо работи, залудо не стой!”                                         

от векове учат народа.    

А кога да се мисли и кой?              

- питам аз по природа.


(1987)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво! Не зная за какво спорите, но едва ли когато копаеш, можеш да мислиш!
  • Диана, извинявай, ако не съм разбрал правилно твоя коментар. Просто аз не приемам тази поговорка въпреки, че съм слушал най-различни нейни тълкувания и от хора на различна възраст. Извинявай още веднъж и ще се радвам чрез този форум или чрез личната поща да ми пишеш кое, според теб, е значението на поговорката и твоето отношение към онова, което тя внушава според това значение!
  • Драги Вили!
    За мен е удоволствие да влизам в полемики с интелигентен човек като теб,но те моля да четеш внимателно моите коментари, преди да ми пишеш отговор.
    Моят коментар и твоят отговор също са съвсем различни неща!!!Или по-точно :Аз съм писала едно -ти за съвсем друго!!!Въпреки всичко ,и с това ,което си написал съм съгласна!!!
    Поздравче!!!
  • Да,Вили, прав си,много е тъпо.
  • Преди време, поради липса на подходящо занимание за единствената ми мозъчната гънка, започнах да изучавам умотворения на различни народи. Това ми помагаше да разбирам по-добре хората, в страните, където пътувах. Диана, повярвай ми - единствено при нас срещнах подобна "робска" поговорка: по-добре било да работиш нещо безсмислено и без каквато и да е било полза за някого, вместо да починеш или просто да помислиш над нещо! Никой друг народ не превъзнася робското съзнание, т.е. "работата залудо" в свой култ и метод за възпитание!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...