May 1, 2006, 9:32 PM

ВЪПРОС

  Poetry
816 0 8

 

(епиграма)
 

“Залудо работи, залудо не стой!”                                         

от векове учат народа.    

А кога да се мисли и кой?              

- питам аз по природа.


(1987)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво! Не зная за какво спорите, но едва ли когато копаеш, можеш да мислиш!
  • Диана, извинявай, ако не съм разбрал правилно твоя коментар. Просто аз не приемам тази поговорка въпреки, че съм слушал най-различни нейни тълкувания и от хора на различна възраст. Извинявай още веднъж и ще се радвам чрез този форум или чрез личната поща да ми пишеш кое, според теб, е значението на поговорката и твоето отношение към онова, което тя внушава според това значение!
  • Драги Вили!
    За мен е удоволствие да влизам в полемики с интелигентен човек като теб,но те моля да четеш внимателно моите коментари, преди да ми пишеш отговор.
    Моят коментар и твоят отговор също са съвсем различни неща!!!Или по-точно :Аз съм писала едно -ти за съвсем друго!!!Въпреки всичко ,и с това ,което си написал съм съгласна!!!
    Поздравче!!!
  • Да,Вили, прав си,много е тъпо.
  • Преди време, поради липса на подходящо занимание за единствената ми мозъчната гънка, започнах да изучавам умотворения на различни народи. Това ми помагаше да разбирам по-добре хората, в страните, където пътувах. Диана, повярвай ми - единствено при нас срещнах подобна "робска" поговорка: по-добре било да работиш нещо безсмислено и без каквато и да е било полза за някого, вместо да починеш или просто да помислиш над нещо! Никой друг народ не превъзнася робското съзнание, т.е. "работата залудо" в свой култ и метод за възпитание!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...