4 ene 2012, 14:13

Въпрос

  Poesía » Otra
765 1 2

Догаря бавно залезът зад хълма.
Небето мълчаливо червенее.
Рояк от хора вие се безмълвно
там, дето малко гробище пустее...
Разкъсват тишината ято птици,
за дом по-топъл дълъг път поели.
Две черни перли, скътани в зеници,
ги гледат изпод вежди побелели.
В разплаканата гробищна алея
до стария бор с малката чешмица
угасващият залез бавно тлее
в очите на прегърбена старица...
Една човешка болка се e свила
в душата, от години овдовяла.
Една човешка длан крещи за милост!
Tъй жадна, бледа и изнемощяла...
Минават покрай нея много хора.
Навеждат се, вода за да отпият,
но щом дочуят „Помогнете, моля!” -
те бързат от дланта ù да се скрият...
Посреща равнодушните тълпи,
след всекиго мълви благословия
и с трепет гали дребните монети,
пресмятайки дали за хляб ще има...
Към тъжната старица приближавам.
Изсипвам куп монети във дланта ù.
Усмихвам ù се топло. Отминавам...
Дочувам как и мене благославя.
И в миг се спирам плахо насред път!
Един въпрос в душата ми наднича...
Болезнено оплита се в умът:
„Дали на мен по нещо не прилича?!..”
Дали не съм и аз човек такъв
като тази прегърбена старица,
седящ на своя жизнен кръстопът,
с молба протегнал своята десница?
Дали и аз така седя и чакам
малко Любов сърцето ми да сгрее
в отчаяна молитва към Съдбата,
душата ми дали ще овдовее?
За капка чиста радост зажадняла,
повярвала в миражи възмечтани...
Дали не съм отдавна ослепяла?
Какво ли има в жадните ми длани?...

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Момчил!
  • Avis - бях на място ! Усетих топлината на залеза , чух звънтежа на монетите и видях погледа на старицата ! Поздравления !

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...