4 ene 2012, 14:13

Въпрос

  Poesía » Otra
761 1 2

Догаря бавно залезът зад хълма.
Небето мълчаливо червенее.
Рояк от хора вие се безмълвно
там, дето малко гробище пустее...
Разкъсват тишината ято птици,
за дом по-топъл дълъг път поели.
Две черни перли, скътани в зеници,
ги гледат изпод вежди побелели.
В разплаканата гробищна алея
до стария бор с малката чешмица
угасващият залез бавно тлее
в очите на прегърбена старица...
Една човешка болка се e свила
в душата, от години овдовяла.
Една човешка длан крещи за милост!
Tъй жадна, бледа и изнемощяла...
Минават покрай нея много хора.
Навеждат се, вода за да отпият,
но щом дочуят „Помогнете, моля!” -
те бързат от дланта ù да се скрият...
Посреща равнодушните тълпи,
след всекиго мълви благословия
и с трепет гали дребните монети,
пресмятайки дали за хляб ще има...
Към тъжната старица приближавам.
Изсипвам куп монети във дланта ù.
Усмихвам ù се топло. Отминавам...
Дочувам как и мене благославя.
И в миг се спирам плахо насред път!
Един въпрос в душата ми наднича...
Болезнено оплита се в умът:
„Дали на мен по нещо не прилича?!..”
Дали не съм и аз човек такъв
като тази прегърбена старица,
седящ на своя жизнен кръстопът,
с молба протегнал своята десница?
Дали и аз така седя и чакам
малко Любов сърцето ми да сгрее
в отчаяна молитва към Съдбата,
душата ми дали ще овдовее?
За капка чиста радост зажадняла,
повярвала в миражи възмечтани...
Дали не съм отдавна ослепяла?
Какво ли има в жадните ми длани?...

 

Павлина Соколова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Соколова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Момчил!
  • Avis - бях на място ! Усетих топлината на залеза , чух звънтежа на монетите и видях погледа на старицата ! Поздравления !

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....