4.01.2012 г., 14:13 ч.

Въпрос 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
630 1 2
Догаря бавно залезът зад хълма.
Небето мълчаливо червенее.
Рояк от хора вие се безмълвно
там, дето малко гробище пустее...
Разкъсват тишината ято птици,
за дом по-топъл дълъг път поели.
Две черни перли, скътани в зеници,
ги гледат изпод вежди побелели.
В разплаканата гробищна алея
до стария бор с малката чешмица
угасващият залез бавно тлее
в очите на прегърбена старица... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Предложения
  • Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза на райе от ребра, през които тревата расте. Със Адам...
  • На дясното си рамо ангел носим, и с дявола на лявото си рамо, в охолство тънем, а коматче просим, тр...
  • Нощ е. Отново припламват звездите над моя ефирен сумрáк. Вече те вкусвам и знам, че ще скиташ из мои...

Още произведения »