Когато сутрин будиш се самотен
когато вечер вкъщи никой не те чака
когато сам се чувстваш ти свободен
и сам със себе си се съобразяваш
Тогава как наричаш ти това
и разликата сещаш ли огромна
между свобода и самота
или живееш във лъжа чутовна?
Когато в нощите болезнени и мрачни
Ти имаш нужда от човешко рамо
ще искаш ли отново самотата си
или ще копнееш едно присъствие само
На някой, който с тебе да страдава
да помълчите заедно в тишината
утеха, вяра просто да ти дава
покой да вдъхне, умири душата ти
Кажи...Не казваш, трудно е и знам
че не е лесно себе си да лъжеш
Човекът не е направен да е сам
Другар му трябва, та щастлив да бъде....
© Росица Георгиева Todos los derechos reservados