26.07.2022 г., 9:49

Въпрос

795 0 4

Когато сутрин будиш се самотен

когато вечер вкъщи никой не те чака

когато сам се чувстваш ти свободен

и сам със себе си се съобразяваш

 

Тогава как наричаш ти това

и разликата сещаш ли огромна

между свобода и самота

или живееш във лъжа чутовна?

 

Когато в нощите болезнени и мрачни

Ти имаш нужда от човешко рамо

ще искаш ли отново самотата си

или ще копнееш едно присъствие само

 

На някой, който с тебе да страдава

да помълчите заедно в тишината

утеха, вяра просто да ти дава

покой да вдъхне, умири душата ти

 

Кажи...Не казваш, трудно е и знам

че не е лесно себе си да лъжеш

Човекът не е направен да е сам

Другар му трябва, та щастлив да бъде....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно и прочувствено, докосна ме, защото намерих себе си в него. Да, самотата е най-лошия вариат за изживяване! Поздравявам те!
  • Докосна душата ми.
    Не, не само докосна,
    влезе дълбоко в нея...
    Сякаш е написано за мен...
    В момента го изживявам.
  • Да, съгласен съм. Някой път не е лъжа, ама трябва да си много извисен, а аз, уви, не съм. 😊 Хубав стих в правилната категория, навежда ме на философски мисли и влизам в спор със себе си "По-добре ли е да си сам и трябва ли да можеш да бъдеш сам, без да страдаш" и "Най-добре да има някой до теб...". Поздравления!
  • Много ми хареса.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...