3 abr 2011, 21:54

Въпрос без адрес

  Poesía » Otra
869 0 23

Въпрос без адрес

 

 

Сега  над нас

нищо не  тежи,

нe  е  война,

няма мор и глад,

но нещо усойно

в душата  ми лежи,

държи ме буден

и  навява хлад.

Кимване

и  усмивка кратка

понякога са всичко,

казано за ден.

Какво стои  зад

тях, си е  загадка

- няма  отговор

въпросът  в мен.

Дали пък

прекалено не  желая?

- Такова било

времето ни днес...

Дали  е така, не зная -

остава   въпросът 

без адрес.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей.Нина!Въпросът не е само в поздрава ,а по-скоро можем ли да споделяме непринудено.
  • Така е,Борис!Безадресието е привидно,въпроса е към всеки.И отговорите ще са различни.Благодаря!Хубав ден!
  • Здравей, Зап, след като си задаваме въпроси, значи искаме отговори! И макар, че не ги адресираме... ни предизвикват да им отговорим!
  • Ето я и другата Елена!Не съм сигурен какво значат удивителните,но като оптимист си казвам -одобрение.Благодаря,Елена!
  • !!!
    !!!
    !!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....