3 апр. 2011 г., 21:54

Въпрос без адрес

868 0 23

Въпрос без адрес

 

 

Сега  над нас

нищо не  тежи,

нe  е  война,

няма мор и глад,

но нещо усойно

в душата  ми лежи,

държи ме буден

и  навява хлад.

Кимване

и  усмивка кратка

понякога са всичко,

казано за ден.

Какво стои  зад

тях, си е  загадка

- няма  отговор

въпросът  в мен.

Дали пък

прекалено не  желая?

- Такова било

времето ни днес...

Дали  е така, не зная -

остава   въпросът 

без адрес.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Запрян Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей.Нина!Въпросът не е само в поздрава ,а по-скоро можем ли да споделяме непринудено.
  • Така е,Борис!Безадресието е привидно,въпроса е към всеки.И отговорите ще са различни.Благодаря!Хубав ден!
  • Здравей, Зап, след като си задаваме въпроси, значи искаме отговори! И макар, че не ги адресираме... ни предизвикват да им отговорим!
  • Ето я и другата Елена!Не съм сигурен какво значат удивителните,но като оптимист си казвам -одобрение.Благодаря,Елена!
  • !!!
    !!!
    !!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...