Apr 3, 2011, 9:54 PM

Въпрос без адрес

  Poetry » Other
864 0 23

Въпрос без адрес

 

 

Сега  над нас

нищо не  тежи,

нe  е  война,

няма мор и глад,

но нещо усойно

в душата  ми лежи,

държи ме буден

и  навява хлад.

Кимване

и  усмивка кратка

понякога са всичко,

казано за ден.

Какво стои  зад

тях, си е  загадка

- няма  отговор

въпросът  в мен.

Дали пък

прекалено не  желая?

- Такова било

времето ни днес...

Дали  е така, не зная -

остава   въпросът 

без адрес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей.Нина!Въпросът не е само в поздрава ,а по-скоро можем ли да споделяме непринудено.
  • Така е,Борис!Безадресието е привидно,въпроса е към всеки.И отговорите ще са различни.Благодаря!Хубав ден!
  • Здравей, Зап, след като си задаваме въпроси, значи искаме отговори! И макар, че не ги адресираме... ни предизвикват да им отговорим!
  • Ето я и другата Елена!Не съм сигурен какво значат удивителните,но като оптимист си казвам -одобрение.Благодаря,Елена!
  • !!!
    !!!
    !!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...