Въпрос без адрес
Въпрос без адрес
Сега над нас
нищо не тежи,
нe е война,
няма мор и глад,
но нещо усойно
в душата ми лежи,
държи ме буден
и навява хлад.
Кимване
и усмивка кратка
понякога са всичко,
казано за ден.
Какво стои зад
тях, си е загадка
- няма отговор
въпросът в мен.
Дали пък
прекалено не желая?
- Такова било
времето ни днес...
Дали е така, не зная -
остава въпросът
без адрес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
