meghristova (Мег Христова)
8 9
5 ene 2008, 16:26

Въпрос и след него пак въпрос 

  Poesía » Filosófica
1091 0 7
Защо боли,
когато сложиш края, преди да е започнало началото,
а фино загатнато е някога.
И финото е тъй незабравимо,
докоснало дори и най-скритите рецептори на същността ти.
И как да притъпиш изгарящото душата ти обаяние,
преди да е нахлул в душата ти отново мракът.
И как стремглаво с последни сили,
за пореден път не можеш да изгониш случващото се.
Дали до гроб ще носиш кръста на неслучващото се?!

© Мег Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Докосна ме докосна душата ми браво мила поздрави!!!
  • Не съдете Оптимиста, моля ви, всеки си има своето разбиране за смисъла на човешкото съществуване, пък и уважавам критиката, защото може би наистина там се крие истината.
  • Грешиш, О, агресивний Оптимисте. По прости сметки 6 и 2 би трябвало да е четворка. Която нито ти, нито аз имаме право да пишем на едно усещане, дето си е чисто човешко и много истинско (дори и във формата си на бял стих (а аз бели стихове не харесвам)).
  • На мен пък много ми хареса негативизма.Поздравления!!!
  • понякога нещо просто не се случва...
    съдба е това...замислящ стих.
    с обич за теб.
  • Страхотно стихотворение!Много ми харесва!Поздравчета!
  • дали?!Кой знае...Браво, готино е!!!
Propuestas
: ??:??