Jan 5, 2008, 4:26 PM

Въпрос и след него пак въпрос

1.3K 0 7
Защо боли,
когато сложиш края, преди да е започнало началото,
а фино загатнато е някога.
И финото е тъй незабравимо,
докоснало дори и най-скритите рецептори на същността ти.
И как да притъпиш изгарящото душата ти обаяние,
преди да е нахлул в душата ти отново мракът.
И как стремглаво с последни сили,
за пореден път не можеш да изгониш случващото се.
Дали до гроб ще носиш кръста на неслучващото се?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мег Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Докосна ме докосна душата ми браво мила поздрави!!!
  • Не съдете Оптимиста, моля ви, всеки си има своето разбиране за смисъла на човешкото съществуване, пък и уважавам критиката, защото може би наистина там се крие истината.
  • Грешиш, О, агресивний Оптимисте. По прости сметки 6 и 2 би трябвало да е четворка. Която нито ти, нито аз имаме право да пишем на едно усещане, дето си е чисто човешко и много истинско (дори и във формата си на бял стих (а аз бели стихове не харесвам)).
  • На мен пък много ми хареса негативизма.Поздравления!!!
  • понякога нещо просто не се случва...
    съдба е това...замислящ стих.
    с обич за теб.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...