Въпрос и след него пак въпрос
когато сложиш края, преди да е започнало началото,
а фино загатнато е някога.
И финото е тъй незабравимо,
докоснало дори и най-скритите рецептори на същността ти.
И как да притъпиш изгарящото душата ти обаяние,
преди да е нахлул в душата ти отново мракът.
И как стремглаво с последни сили,
за пореден път не можеш да изгониш случващото се.
Дали до гроб ще носиш кръста на неслучващото се?!
© Мег Христова All rights reserved.
поздрави!!!