Въпрос и след него пак въпрос

5.01.2008 г., 16:26 ч.

Поезия » Философска

1074 0 7

Защо боли,
когато сложиш края, преди да е започнало началото,
а фино загатнато е някога.
И финото е тъй незабравимо,
докоснало дори и най-скритите рецептори на същността ти.
И как да притъпиш изгарящото душата ти обаяние,
преди да е нахлул в душата ти отново мракът.
И как стремглаво с последни сили,
за пореден път не можеш да изгониш случващото се.
Дали до гроб ще носиш кръста на неслучващото се?!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lori_bebeto (Дива Самодива)

2008-11-06T23:14:41+02:00

Докосна ме докосна душата ми браво мила поздрави!!!
meghristova (Мег Христова)

2008-01-06T00:03:16+02:00

Не съдете Оптимиста, моля ви, всеки си има своето разбиране за смисъла на човешкото съществуване, пък и уважавам критиката, защото може би наистина там се крие истината.
Maxine (Аз де)

2008-01-05T20:07:53+02:00

Грешиш, О, агресивний Оптимисте. По прости сметки 6 и 2 би трябвало да е четворка. Която нито ти, нито аз имаме право да пишем на едно усещане, дето си е чисто човешко и много истинско (дори и във формата си на бял стих (а аз бели стихове не харесвам)).
rosen_dream (Росен Яворов)

2008-01-05T20:01:08+02:00

На мен пък много ми хареса негативизма.Поздравления!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-05T17:53:15+02:00

понякога нещо просто не се случва...
съдба е това...замислящ стих.
с обич за теб.
posh` (Таня Атанасова)

2008-01-05T17:36:20+02:00

Страхотно стихотворение!Много ми харесва!Поздравчета!
teddka_90 (Теди Георгиева)

2008-01-05T16:54:26+02:00

дали?!Кой знае...Браво, готино е!!!