Не ме забравяй, моля те... недей.
Единствено това ще те помоля.
Здрачавай се в очите ми. Тъмней...
Със думи лъкатуша до завоя
на твоята двулична тишина,
която ме погубва до прогнилост.
По устните ти бяга мисълта,
подгонваща поредната лъжливост.
Чаршафите - белосани мечти,
изпънати в напрегнато мълчание -
така и не докоснахме, нали...?
Сломени от шептящо колебание. ...