20 oct 2017, 8:25

Въпрос, който виси във въздуха "съвремие"

  Poesía
830 1 2

за неизказаното

между нас. 

за надеждата

между нас;

за обичта,

за любовта,

за желанието,

 копнежа,

уважението,

кроткото,

задоволяващото,

неутолимото,

неугасващото,

краткотрайното,

непотребното, 

нежеланото,

несподеленото,

забравеното, 

изпепеляващото,

горчивото...

 

изпълненото

с "не" и само с "не" 

живот, битуване, 

завързаното в

длан-

мъничка длан, 

която побира

цялата съвкупност

от благосклонното 

колело на живота...

побира теб,

побира мен, 

побира всички ни;

омаломощавайки 

цялата гордост; 

твоята душа

сама по себе си

е новородена

вселена;

събери няколко,

десетки хиляди,

опитай се...

 

попитай се:

б о г а т л и с ъ м  ?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчоглед Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...