3 ene 2012, 20:11

Въпрос на усещане

  Poesía
860 0 1

Въпрос на усещане!

 

Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,

забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.

Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,

но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас

 

Сега, когато пак сме преоткрили, поглеждаме невярващи -

ДАЛИ?

Възможно ли е тя във нас да се таи?

Разпъвахме е като на Голгота!

По барикадите на прицел я изправяхме без свян.

И само вечер, останали сами във тъмнината, запитвахме

в себе си душата.

 

Рикардо Дакар 02/01/2012 Виена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рикардо-Дакар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....