3 ene 2012, 20:11

Въпрос на усещане

  Poesía
865 0 1

Въпрос на усещане!

 

Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,

забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.

Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,

но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас

 

Сега, когато пак сме преоткрили, поглеждаме невярващи -

ДАЛИ?

Възможно ли е тя във нас да се таи?

Разпъвахме е като на Голгота!

По барикадите на прицел я изправяхме без свян.

И само вечер, останали сами във тъмнината, запитвахме

в себе си душата.

 

Рикардо Дакар 02/01/2012 Виена

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рикардо-Дакар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...