3 янв. 2012 г., 20:11

Въпрос на усещане

864 0 1

Въпрос на усещане!

 

Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,

забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.

Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,

но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас

 

Сега, когато пак сме преоткрили, поглеждаме невярващи -

ДАЛИ?

Възможно ли е тя във нас да се таи?

Разпъвахме е като на Голгота!

По барикадите на прицел я изправяхме без свян.

И само вечер, останали сами във тъмнината, запитвахме

в себе си душата.

 

Рикардо Дакар 02/01/2012 Виена

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рикардо-Дакар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...