Въпрос на усещане!

Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,

забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.

Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,

но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас

Сега, когато пак сме преоткрили, поглеждаме невярващи -

ДАЛИ?

Възможно ли е тя във нас да се таи?

Разпъвахме е като на Голгота!

По барикадите на прицел я изправяхме без свян.

И само вечер, останали сами във тъмнината, запитвахме

в себе си душата.

Рикардо Дакар 02/01/2012 Виена