3.01.2012 г., 20:11

Въпрос на усещане

858 0 1

Въпрос на усещане!

 

Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,

забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.

Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,

но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас

 

Сега, когато пак сме преоткрили, поглеждаме невярващи -

ДАЛИ?

Възможно ли е тя във нас да се таи?

Разпъвахме е като на Голгота!

По барикадите на прицел я изправяхме без свян.

И само вечер, останали сами във тъмнината, запитвахме

в себе си душата.

 

Рикардо Дакар 02/01/2012 Виена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рикардо-Дакар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...