Въпрос на усещане!
Забързани във времето, унесени в кариерен бяг,
забравихме да сме човеци и любовта приемахме със страх.
Не вярвахме, отричахме, отхвърляхме я като грях,
но въпреки това тя жива беше някъде дълбоко в нас
Сега, когато пак сме преоткрили, поглеждаме невярващи -
ДАЛИ?
Възможно ли е тя във нас да се таи?
Разпъвахме е като на Голгота!
По барикадите на прицел я изправяхме без свян.
И само вечер, останали сами във тъмнината, запитвахме
в себе си душата. ...