11 ago 2016, 19:34

Някой, някъде те чака 

  Poesía » De amor
720 2 16

Толкоз мъка как си преживяла?

И сърцето как ли се не пръсна?

С живите, но със душа "умряла" -

цял живот разпъната на кръста?

Болката във себе си стаила,

детството - жестоко поругано,

Господ взел, но и ти вдъхнал сила

да надмогнеш всичко преживяно!

Как - не знам, но някак си се случи,

просто се намерихме случайно - 

ти река, а аз планински ручей - 

в търсене на тайнството омайно:

чувството, че някому си нужен

и че някой, някъде те чака,

и в добро, и в зло, по пътя труден

любовта му ще разпръсква мрака! 

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??