Някой, някъде те чака
Толкоз мъка как си преживяла?
И сърцето как ли се не пръсна?
С живите, но със душа "умряла" -
цял живот разпъната на кръста?
Болката във себе си стаила,
детството - жестоко поругано,
Господ взел, но и ти вдъхнал сила
да надмогнеш всичко преживяно!
Как - не знам, но някак си се случи,
просто се намерихме случайно -
ти река, а аз планински ручей -
в търсене на тайнството омайно:
чувството, че някому си нужен
и че някой, някъде те чака,
и в добро, и в зло, по пътя труден
любовта му ще разпръсква мрака!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
!
