17 oct 2017, 10:12

Въпроси

  Poesía » Otra
603 2 2

                                                  на Д.

 

Защо бе тайно всичко между нас?

Така и не разбрах... И днес се питам,

дали не си измислих твоя глас

и оня твой невероятен ритъм,

със който ме люлееше така

в надежди, като в люлка от коприна.

Звездите ли ми сваляше с ръка,

та аз потъвах в нежността ти синя?

Фалшив ли беше тъмният екстаз,

залял телата, чак до болка слети?

Ти беше ли със мене или аз

сънувах всичко, гледайки небето?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...