17 oct 2017, 10:12

Въпроси

  Poesía » Otra
597 2 2

                                                  на Д.

 

Защо бе тайно всичко между нас?

Така и не разбрах... И днес се питам,

дали не си измислих твоя глас

и оня твой невероятен ритъм,

със който ме люлееше така

в надежди, като в люлка от коприна.

Звездите ли ми сваляше с ръка,

та аз потъвах в нежността ти синя?

Фалшив ли беше тъмният екстаз,

залял телата, чак до болка слети?

Ти беше ли със мене или аз

сънувах всичко, гледайки небето?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...