на Д.
Защо бе тайно всичко между нас?
Така и не разбрах... И днес се питам,
дали не си измислих твоя глас
и оня твой невероятен ритъм,
със който ме люлееше така
в надежди, като в люлка от коприна.
Звездите ли ми сваляше с ръка,
та аз потъвах в нежността ти синя?
Фалшив ли беше тъмният екстаз,
залял телата, чак до болка слети?
Ти беше ли със мене или аз
сънувах всичко, гледайки небето?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
