на Д.
Защо бе тайно всичко между нас?
Така и не разбрах... И днес се питам,
дали не си измислих твоя глас
и оня твой невероятен ритъм,
със който ме люлееше така
в надежди, като в люлка от коприна.
Звездите ли ми сваляше с ръка,
та аз потъвах в нежността ти синя?
Фалшив ли беше тъмният екстаз,
залял телата, чак до болка слети?
Ти беше ли със мене или аз
сънувах всичко, гледайки небето?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
