на Д.
Защо бе тайно всичко между нас?
Така и не разбрах... И днес се питам,
дали не си измислих твоя глас
и оня твой невероятен ритъм,
със който ме люлееше така
в надежди, като в люлка от коприна.
Звездите ли ми сваляше с ръка,
та аз потъвах в нежността ти синя?
Фалшив ли беше тъмният екстаз,
залял телата, чак до болка слети?
Ти беше ли със мене или аз
сънувах всичко, гледайки небето?
© Нина Чилиянска Все права защищены