4 feb 2020, 16:40

Въпроси

  Poesía » Otra
1.2K 1 6

Времето минава, времето те пари,

още ли сънуваш жълти минзухари?

 

Още ли очите гледат за посока

към върха, издигнал ръста си високо?

 

Вечер ли отсяваш хората по памет,

сутрин ли прозираш колко си измамен?

 

Гарата ли търсиш, дето те спасява

от съдби човешки и от лоши нрави?

 

Жаждата ли искаш да си уталожиш,

пръкне ли се в суша първата възможност?

 

Мислите си някак става ли да вържеш

и смириш ги, сякаш тишина са в църква?

 

Броди ли в съня ти някой непоканен –

въглен, разгорял се в незарасли рани?

 

Знаеш ли цената колко е голяма

да загубиш оповаващото рамо?

 

Колко те усмихва слъчевата ласка

в пълните места край сложената маса?

 

Може ли омраза с обич да лекуваш

и сълзата ти тъгата да преплува?

 

Гледа ли съдбата все към тебе строго

и дали  дарява щастие премного?

 

Има, знам, приятел, още куп въпроси.

Всички ще ни чоплят и до край ще носим.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...