4 feb 2020, 16:40

Въпроси

  Poesía » Otra
1.2K 1 6

Времето минава, времето те пари,

още ли сънуваш жълти минзухари?

 

Още ли очите гледат за посока

към върха, издигнал ръста си високо?

 

Вечер ли отсяваш хората по памет,

сутрин ли прозираш колко си измамен?

 

Гарата ли търсиш, дето те спасява

от съдби човешки и от лоши нрави?

 

Жаждата ли искаш да си уталожиш,

пръкне ли се в суша първата възможност?

 

Мислите си някак става ли да вържеш

и смириш ги, сякаш тишина са в църква?

 

Броди ли в съня ти някой непоканен –

въглен, разгорял се в незарасли рани?

 

Знаеш ли цената колко е голяма

да загубиш оповаващото рамо?

 

Колко те усмихва слъчевата ласка

в пълните места край сложената маса?

 

Може ли омраза с обич да лекуваш

и сълзата ти тъгата да преплува?

 

Гледа ли съдбата все към тебе строго

и дали  дарява щастие премного?

 

Има, знам, приятел, още куп въпроси.

Всички ще ни чоплят и до край ще носим.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...