Anita765 (Ани Монева)
297 11768
4.02.2020 г., 16:40 ч.

Въпроси 

  Поезия » Друга
609 1 5

Времето минава, времето те пари,

още ли сънуваш жълти минзухари?

 

Още ли очите гледат за посока

към върха, издигнал ръста си високо?

 

Вечер ли отсяваш хората по памет,

сутрин ли прозираш колко си измамен?

 

Гарата ли търсиш, дето те спасява

от съдби човешки и от лоши нрави?

 

Жаждата ли искаш да си уталожиш,

пръкне ли се в суша първата възможност?

 

Мислите си някак става ли да вържеш

и смириш ги, сякаш тишина са в църква?

 

Броди ли в съня ти някой непоканен –

въглен, разгорял се в незарасли рани?

 

Знаеш ли цената колко е голяма

да загубиш оповаващото рамо?

 

Колко те усмихва слъчевата ласка

в пълните места край сложената маса?

 

Може ли омраза с обич да лекуваш

и сълзата ти тъгата да преплува?

 

Гледа ли съдбата все към тебе строго

и дали  дарява щастие премного?

 

Има, знам, приятел, още куп въпроси.

Всички ще ни чоплят и до край ще носим.

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Само "живия" човек си задава въпроси! Поздравления
  • Различен стих. Хареса ми! Поздравления, Ани!
  • Благодаря на всички, спрели се тук!
  • Ани!
    Ако Ти е черно
    с толкова въпроси,
    давай го лежерно
    с отговори прости:
    Потърси утеха
    в бъдещето кратко,
    с чисто нова дреха
    пак ще бъде сладко!
  • Въпросите са толкова много и сте напълно права, че някои от тях ще останат без отговор до края. Упованието, че посоката към целта е вярната, обаче, като една червена нишка ще съпътства целия ни живот. Знаем, че най-важният въпрос никога няма да може да бъде зададен, а най-важният отговор би могъл да бъде не само 42 . Поздрави!
Предложения
: ??:??