Въпроси
Времето минава, времето те пари,
още ли сънуваш жълти минзухари?
Още ли очите гледат за посока
към върха, издигнал ръста си високо?
Вечер ли отсяваш хората по памет,
сутрин ли прозираш колко си измамен?
Гарата ли търсиш, дето те спасява
от съдби човешки и от лоши нрави?
Жаждата ли искаш да си уталожиш,
пръкне ли се в суша първата възможност?
Мислите си някак става ли да вържеш
и смириш ги, сякаш тишина са в църква?
Броди ли в съня ти някой непоканен –
въглен, разгорял се в незарасли рани?
Знаеш ли цената колко е голяма
да загубиш оповаващото рамо?
Колко те усмихва слъчевата ласка
в пълните места край сложената маса?
Може ли омраза с обич да лекуваш
и сълзата ти тъгата да преплува?
Гледа ли съдбата все към тебе строго
и дали дарява щастие премного?
Има, знам, приятел, още куп въпроси.
Всички ще ни чоплят и до край ще носим.
© Ани Монева All rights reserved.
