Времето минава, времето те пари,
още ли сънуваш жълти минзухари?
Още ли очите гледат за посока
към върха, издигнал ръста си високо?
Вечер ли отсяваш хората по памет,
сутрин ли прозираш колко си измамен?
Гарата ли търсиш, дето те спасява
от съдби човешки и от лоши нрави?
Жаждата ли искаш да си уталожиш,
пръкне ли се в суша първата възможност?
Мислите си някак става ли да вържеш
и смириш ги, сякаш тишина са в църква? ...