svetlitschka (СК)
530 4721
20 ago 2020, 18:08  

Сънищата на оцелелите 

  Poesía
430 3 4

 

Няколко питанки, стигнали дъното,

незабелязани, смътно изплуват.

Времето истини, влачейки пънове,

с клони орязани, бясно ловува.

 

Жарят въпросите, парещи въглени,

шепнат, просъскват да просят пощада.

Щъкат неспрените замисли пъклени,

в образ натюр и без грамче помада.

 

Люшкат кошмарните сънища нощите

в лунен хамак, съществото подтискат.

Стържат протяжно на мъртвите мощите

и оцелели за гърлото стискат.

 

 

 

 

 

 

 

© СК Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Милост за живите е най-нужна. Дано им се въздаде.
  • Чудесен стих!
    Поздрави, Светулке!
  • Тягостно си е, когато истината не ни се разкрива докрай и събираме отломъците през големи времеви отрязъци.Дано скоро се разреши загадката.
  • много тягостно ми се стори..
Propuestas
: ??:??