Няколко питанки, стигнали дъното,
незабелязани, смътно изплуват.
Времето истини, влачейки пънове,
с клони орязани, бясно ловува.
Жарят въпросите, парещи въглени,
шепнат, просъскват да просят пощада.
Щъкат неспрените замисли пъклени,
в образ натюр и без грамче помада.
Люшкат кошмарните сънища нощите
в лунен хамак, съществото подтискат.
Стържат протяжно на мъртвите мощите
и оцелели за гърлото стискат.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
