Няколко питанки, стигнали дъното,
незабелязани, смътно изплуват.
Времето истини, влачейки пънове,
с клони орязани, бясно ловува.
Жарят въпросите, парещи въглени,
шепнат, просъскват да просят пощада.
Щъкат неспрените замисли пъклени,
в образ натюр и без грамче помада.
Люшкат кошмарните сънища нощите
в лунен хамак, съществото подтискат.
Стържат протяжно на мъртвите мощите
и оцелели за гърлото стискат.