jenyivanova (Jasmin)
228 3414
7 nov 2023, 12:41

Въпроси 

  Poesía
437 6 14

Кажи ми колко ли тежи вината

или пък онзи първороден грях,

за който плащаш и до днес цената,

сервирана с Божествения гняв…

 

Кажи ми нужно ли ти е пространство,

за да побираш думите на друг

или поднесеното с чар коварство,

вървящо и с приятелски юмрук.

 

Къде прибираш вярата, когато

неверникът у теб надигне глас

и висва над главата ти торнадо,

което обещава втори шанс…

 

От трудната любов с какво си тръгваш,

оставил зад гърба безумна страст,

защото бездните и кост прекършват,

а светлината в теб е за контраст…

 

че малка смърт са всичките раздели

след тях багажът е един и същ –

горчиви думи…спомен за адреси

и нож в гърба… но ти изправяш ръст

 

… защото всяка буря възпитава

до вяра, искреност… и „Аз“-а клет,

и в крайна сметка винаги остава

надежда в куфар… и един човек.

 

Жени Иванова,

стихотворението е част от проекта "В окото на бурята"

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Hадежда в куфар
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Poesía
и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова
Надеждата си в куфара напукан
е скътал и е тръгнал. Накъде? ...
  388  5  9 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мина, благодаря ти, по някакви причини не съм видяла коментара ти. Моля те, извини ме. Радвам се, че си била тук! Оценявам думите ти!
  • Много хубав стих,Жени! Въпроси от живота, които надвисват, като меч над главите ни и никога не можем да си ги отговорим. Прегръщам те!
  • Ники, благодаря ти, че спря при мен с коментар! Зарадва ме!
  • Разкош, Жени!
    Аплодисменти и от мен!
  • Стойчо, в моето стихотворение омразата е скрита под пластове емоция, но доколкото любов и омраза са две еднакво силни чувства, но с обратен знак, то тя, въпросната, присъства осезаемо без да съм ѝ дала думата. Независимо с какво е свързана, идеал или чисто човешката любов към друг... Нещастен е онзи човек, който изпитва омраза, си мисля аз... и понеже спомена Софокъл... той казва, че лошият можеш да опознаеш за един ден, но добрият... за добрият може да не стигне и един живот (неточен цитат, но става ясно, нали)
    Благодаря ти, че спря при мен, Сойчо!

    Танче, винаги се радва, когато намеря коментар от теб, да си знаеш!

    Наде, зарадва ме с твоя стих и се радвам, че моите думи са причина!
  • ... "Надежда в куфар... и един човек"!
  • Браво, Жени!!!
    Чудесен стих!!!
    Мъдро, силно!!!
  • Темата за човека и неговите чувства към човека е наша природна даденост."Любов и омраза" е заглавие от Фридрих Шилер,но това е основен лайтмотив в живота на индивида.
    Омразата руши, докато Любовта има съзидателен ефект.
    Но в противовес на взаимно изключване се допълват и това "обогатява" сюжета на всяко поведение заключено между дилемата "Любов-Омраза.
    В името на любовта човек може да "мрази"(Ботев) в името на някакъв идеал,който да опоетизира(Свобода,Родина,майка и пр.),но пък примери от "Шехерезада" до "Ромео и Жулиета",за да не се връщам към трагедиите на Софокъл,Еврипид и Есхил.
    Жени,написаното от теб ме вдъхнови, ето защо темата е безкрайна благодат за "любовен трактат".
    Сърдечни поздрави!🙏
  • Благодаря ти, Скитнице, за мен е радост твоето присъствие.

    Благодаря и на всички, добавили в Любими. За мен е чест.
  • Поздрав, Жени и аз те аплодирам! Финалът е страхотен!
    "и в крайна сметка винаги остава
    надежда в куфар… и един човек."
  • Благодаря ти, Георги. Писали сме едновременно : )
  • Аплодисменти.
    Поздравявам те.
  • Мари, благодаря ти, че спря и при мен, наистина отдавна не сме се "виждали".

    Петя, благодаря ти, всеки автор има нужда от добра дума... по-точно, всеки човек, независимо дали е автор или не.
  • Скоро не бях те навестявала и днес отново напълни душата ми с философска поезия! Благодаря ти, Жени!🌹
Propuestas
: ??:??