Въпроси
Кажи ми колко ли тежи вината
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство,
за да побираш думите на друг
или поднесеното с чар коварство,
вървящо и с приятелски юмрук.
Къде прибираш вярата, когато
неверникът у теб надигне глас
и висва над главата ти торнадо,
което обещава втори шанс…
От трудната любов с какво си тръгваш,
оставил зад гърба безумна страст,
защото бездните и кост прекършват,
а светлината в теб е за контраст…
че малка смърт са всичките раздели
след тях багажът е един и същ –
горчиви думи…спомен за адреси
и нож в гърба… но ти изправяш ръст
… защото всяка буря възпитава
до вяра, искреност… и „Аз“-а клет,
и в крайна сметка винаги остава
надежда в куфар… и един човек.
Жени Иванова,
стихотворението е част от проекта "В окото на бурята"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
