6 jul 2006, 23:29

Въпроси

  Poesía
1.2K 0 2

Обичал ли си без да те обичат,

и страдал ли си тихо във ноща,

усещал ли си как сълзи напират,

да облеят и без туй ранената душа?

Скитал ли си сам в тамата,

без да знаеш къде те води любовта,

а болка страшна да разкъсва,

тялото издялано от самота?

Викал ли си от болката голяма,

а никой да не чува твоя глас,

сам бил ли си сред хиляди звезди,

а да ги няма любимите очи?

Не!Зная че не си!

Та ти нямаш сърце за да обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за топлото посрещане при Вас
  • Обичах дори необичан,
    проплаквах тихо в нощта,
    напираха сълзи горчиви
    в ранената моя душа.

    Сред мрака се скитах неканен
    търсейки път-светлина,
    на портите хлопах забравен
    и крясък в гърдите замря.

    Накрая поех сред звездите
    една,после две,после три...
    и ето,че срещнах очите
    за мене блещукащи...Ти!

    Поздрав за текста Лора и добре дошла сред нас!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...