Обичал ли си без да те обичат,
и страдал ли си тихо във ноща,
усещал ли си как сълзи напират,
да облеят и без туй ранената душа?
Скитал ли си сам в тамата,
без да знаеш къде те води любовта,
а болка страшна да разкъсва,
тялото издялано от самота?
Викал ли си от болката голяма,
а никой да не чува твоя глас,
сам бил ли си сред хиляди звезди,
а да ги няма любимите очи?
Не!Зная че не си!
Та ти нямаш сърце за да обичаш!
© Лора Иванова Всички права запазени