Лора (Лора Иванова)
17 52
6 июл. 2006 г., 23:29

Въпроси 

  Поэзия
803 0 2

Обичал ли си без да те обичат,

и страдал ли си тихо във ноща,

усещал ли си как сълзи напират,

да облеят и без туй ранената душа?

Скитал ли си сам в тамата,

без да знаеш къде те води любовта,

а болка страшна да разкъсва,

тялото издялано от самота?

Викал ли си от болката голяма,

а никой да не чува твоя глас,

сам бил ли си сред хиляди звезди,

а да ги няма любимите очи?

Не!Зная че не си!

Та ти нямаш сърце за да обичаш!

© Лора Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за топлото посрещане при Вас
  • Обичах дори необичан,
    проплаквах тихо в нощта,
    напираха сълзи горчиви
    в ранената моя душа.

    Сред мрака се скитах неканен
    търсейки път-светлина,
    на портите хлопах забравен
    и крясък в гърдите замря.

    Накрая поех сред звездите
    една,после две,после три...
    и ето,че срещнах очите
    за мене блещукащи...Ти!

    Поздрав за текста Лора и добре дошла сред нас!
Предложения
: ??:??