6 июл. 2006 г., 23:29

Въпроси

1.2K 0 2

Обичал ли си без да те обичат,

и страдал ли си тихо във ноща,

усещал ли си как сълзи напират,

да облеят и без туй ранената душа?

Скитал ли си сам в тамата,

без да знаеш къде те води любовта,

а болка страшна да разкъсва,

тялото издялано от самота?

Викал ли си от болката голяма,

а никой да не чува твоя глас,

сам бил ли си сред хиляди звезди,

а да ги няма любимите очи?

Не!Зная че не си!

Та ти нямаш сърце за да обичаш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за топлото посрещане при Вас
  • Обичах дори необичан,
    проплаквах тихо в нощта,
    напираха сълзи горчиви
    в ранената моя душа.

    Сред мрака се скитах неканен
    търсейки път-светлина,
    на портите хлопах забравен
    и крясък в гърдите замря.

    Накрая поех сред звездите
    една,после две,после три...
    и ето,че срещнах очите
    за мене блещукащи...Ти!

    Поздрав за текста Лора и добре дошла сред нас!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...