23 ene 2008, 21:02

Въпроси 2

  Poesía
665 0 9
 

Кога, къде

приспал си безконечното

редуване на помисли -

безименно - тъждествени

са те на нищетата,

дали поне

измяната на тленното

бленуване на образи

безпътно и безбрежнено

те води в тъмнината?

Когато плачеш,

как привикваш разума

да търси опрощение -

отхвърлено - безклетвено

е то сред суетата?

Когато пишеш,

как обричаш думите

да просят умиление

... от лутащите се

окови на съдбата?

 

23.01.08

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...