Кога, къде
приспал си безконечното
редуване на помисли -
безименно - тъждествени
са те на нищетата,
дали поне
измяната на тленното
бленуване на образи
безпътно и безбрежнено
те води в тъмнината?
Когато плачеш,
как привикваш разума
да търси опрощение -
отхвърлено - безклетвено
е то сред суетата?
Когато пишеш,
как обричаш думите
да просят умиление
... от лутащите се
окови на съдбата?
23.01.08
Пловдив
© Бехрин Всички права запазени