23.01.2008 г., 21:02

Въпроси 2

663 0 9
 

Кога, къде

приспал си безконечното

редуване на помисли -

безименно - тъждествени

са те на нищетата,

дали поне

измяната на тленното

бленуване на образи

безпътно и безбрежнено

те води в тъмнината?

Когато плачеш,

как привикваш разума

да търси опрощение -

отхвърлено - безклетвено

е то сред суетата?

Когато пишеш,

как обричаш думите

да просят умиление

... от лутащите се

окови на съдбата?

 

23.01.08

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....