Кога, къде
приспал си безконечното
редуване на помисли -
безименно - тъждествени
са те на нищетата,
дали поне
измяната на тленното
бленуване на образи
безпътно и безбрежнено
те води в тъмнината?
Когато плачеш,
как привикваш разума
да търси опрощение -
отхвърлено - безклетвено
е то сред суетата?
Когато пишеш,
как обричаш думите
да просят умиление
... от лутащите се
окови на съдбата?
23.01.08
Пловдив
Отново си в десятката! Как хубаво пишеш...!!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
