Кога, къде
приспал си безконечното
редуване на помисли -
безименно - тъждествени
са те на нищетата,
дали поне
измяната на тленното
бленуване на образи
безпътно и безбрежнено
те води в тъмнината?
Когато плачеш,
как привикваш разума
да търси опрощение -
отхвърлено - безклетвено
е то сред суетата?
Когато пишеш,
как обричаш думите
да просят умиление
... от лутащите се
окови на съдбата?
23.01.08
Пловдив
Отново си в десятката! Как хубаво пишеш...!!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
