21 ene 2008, 23:20

Въпроси

  Poesía
933 0 10

  ***

 

Как ли се вплитат

снежни послания в

тъмни простори,

в тихи мечтания?

В дългите нощи

плаче ли болката

в снежно-безбрежната

плът на тревогата?

Как ли реката

намира постелята,

пътят й каменен

колко ли дълъг е?

Как ли изгрява

пепелно-огнена

лунна пътека,

краят й нейде е?

В колко минути

измерваш живота,

впримчил дъха ти

в служба на времето?

В колко безименни

образи споменът

търси опора

в недрата на бремето?

Можеш ли утре

да тръгнеш отново,

с поглед усмихнат,

загърбил годините?

Можеш ли днес

да оставиш заблудите,

тайно препъващи

възхода на живите?

Как ли съдбите

избират мечтите си?

Как ли душите

намират предците си?

Колко секунди

спират дъха ти?

Колко любови

помни плътта ти?

Пазиш ли стъпките,

детските, чистите,

тези, които

предпазват от спомени?

И не тъгуваш ли

сутрин по залеза

лунно пречистен

... от скрупули?

 

21.01. 08

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Запази всички спомени от детството ,Бети!За кой ли път се убеждавам, че ми е хубаво да те чета, дори и ще се връщам към някои твои творби отново,за да черпя от мъдростта ти! Поздравления,мило момиче!...А стиха звучи напевно и нежно...!!
  • "(..)И не тъгуваш ли
    сутрин по залеза
    лунно пречистен
    ... от скрупули?(...)"
    ---
    Поздравления, Бехрин! Прочетох с удоволствие! Имаш ярка индивидуалност!

  • Докосно ме. Подейства ми по особен начин... Прекрасно е.
  • Силно...и наситено с усещания!Обичам емоциите, които будят творбите ти в мен
  • Много хубаво, много.
    с обич за теб.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...