***
Как ли се вплитат
снежни послания в
тъмни простори,
в тихи мечтания?
В дългите нощи
плаче ли болката
в снежно-безбрежната
плът на тревогата?
Как ли реката
намира постелята,
пътят й каменен
колко ли дълъг е?
Как ли изгрява
пепелно-огнена
лунна пътека,
краят й нейде е?
В колко минути
измерваш живота,
впримчил дъха ти
в служба на времето?
В колко безименни
образи споменът
търси опора
в недрата на бремето?
Можеш ли утре
да тръгнеш отново,
с поглед усмихнат,
загърбил годините?
Можеш ли днес
да оставиш заблудите,
тайно препъващи
възхода на живите?
Как ли съдбите
избират мечтите си?
Как ли душите
намират предците си?
Колко секунди
спират дъха ти?
Колко любови
помни плътта ти?
Пазиш ли стъпките,
детските, чистите,
тези, които
предпазват от спомени?
И не тъгуваш ли
сутрин по залеза
лунно пречистен
... от скрупули?
21.01. 08
Пловдив
© Бехрин Все права защищены