Jan 21, 2008, 11:20 PM

Въпроси

  Poetry
926 0 10

  ***

 

Как ли се вплитат

снежни послания в

тъмни простори,

в тихи мечтания?

В дългите нощи

плаче ли болката

в снежно-безбрежната

плът на тревогата?

Как ли реката

намира постелята,

пътят й каменен

колко ли дълъг е?

Как ли изгрява

пепелно-огнена

лунна пътека,

краят й нейде е?

В колко минути

измерваш живота,

впримчил дъха ти

в служба на времето?

В колко безименни

образи споменът

търси опора

в недрата на бремето?

Можеш ли утре

да тръгнеш отново,

с поглед усмихнат,

загърбил годините?

Можеш ли днес

да оставиш заблудите,

тайно препъващи

възхода на живите?

Как ли съдбите

избират мечтите си?

Как ли душите

намират предците си?

Колко секунди

спират дъха ти?

Колко любови

помни плътта ти?

Пазиш ли стъпките,

детските, чистите,

тези, които

предпазват от спомени?

И не тъгуваш ли

сутрин по залеза

лунно пречистен

... от скрупули?

 

21.01. 08

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Запази всички спомени от детството ,Бети!За кой ли път се убеждавам, че ми е хубаво да те чета, дори и ще се връщам към някои твои творби отново,за да черпя от мъдростта ти! Поздравления,мило момиче!...А стиха звучи напевно и нежно...!!
  • "(..)И не тъгуваш ли
    сутрин по залеза
    лунно пречистен
    ... от скрупули?(...)"
    ---
    Поздравления, Бехрин! Прочетох с удоволствие! Имаш ярка индивидуалност!

  • Докосно ме. Подейства ми по особен начин... Прекрасно е.
  • Силно...и наситено с усещания!Обичам емоциите, които будят творбите ти в мен
  • Много хубаво, много.
    с обич за теб.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...