21.01.2008 г., 23:20

Въпроси

921 0 10

  ***

 

Как ли се вплитат

снежни послания в

тъмни простори,

в тихи мечтания?

В дългите нощи

плаче ли болката

в снежно-безбрежната

плът на тревогата?

Как ли реката

намира постелята,

пътят й каменен

колко ли дълъг е?

Как ли изгрява

пепелно-огнена

лунна пътека,

краят й нейде е?

В колко минути

измерваш живота,

впримчил дъха ти

в служба на времето?

В колко безименни

образи споменът

търси опора

в недрата на бремето?

Можеш ли утре

да тръгнеш отново,

с поглед усмихнат,

загърбил годините?

Можеш ли днес

да оставиш заблудите,

тайно препъващи

възхода на живите?

Как ли съдбите

избират мечтите си?

Как ли душите

намират предците си?

Колко секунди

спират дъха ти?

Колко любови

помни плътта ти?

Пазиш ли стъпките,

детските, чистите,

тези, които

предпазват от спомени?

И не тъгуваш ли

сутрин по залеза

лунно пречистен

... от скрупули?

 

21.01. 08

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Запази всички спомени от детството ,Бети!За кой ли път се убеждавам, че ми е хубаво да те чета, дори и ще се връщам към някои твои творби отново,за да черпя от мъдростта ти! Поздравления,мило момиче!...А стиха звучи напевно и нежно...!!
  • "(..)И не тъгуваш ли
    сутрин по залеза
    лунно пречистен
    ... от скрупули?(...)"
    ---
    Поздравления, Бехрин! Прочетох с удоволствие! Имаш ярка индивидуалност!

  • Докосно ме. Подейства ми по особен начин... Прекрасно е.
  • Силно...и наситено с усещания!Обичам емоциите, които будят творбите ти в мен
  • Много хубаво, много.
    с обич за теб.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...