11 nov 2008, 23:47

Въпроси без отговори

Poesía » De amor

1K 0 4

Когато те прегърнех, сърцето полудяваше в мойта гръд...
... та нима бе то подвластно на невинната ти плът?
Защо когато се обърна, виждам твоя лик там нейде да блести?
Защо когато те погледнех, с усмивка махаше ми ти...

Защо сега слънцето не грее, както грееше преди?
Защо очите ми не светят като две звезди?
Защо ти, мила моя, пламъка в душата угаси...

защо остави ме да бродя из света самотен, сив...

Защо когато ме остави, сърцето тъй бавно затуптя...
Защо То лъжеше се, че това е поредната шега...?

Любовта беше Ти, нали?

                                                                           Посветено на първата и единствена

                                                                              истинска любов, която съм срещал!

                                                                                                      Asko ™(=&=)™

                                                                                                                             12.11.2008 y.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

apologise (Ас Ка)

Смятам да публикувам още няколко изпълнения които аз лично смятам за аматьорски но все пак...

2009-01-15T14:36:20+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Силен стих!!!Кураж!!!
Поздрав и прегръдка!!!

2009-01-11T14:01:33+02:00
apologise (Ас Ка)

Хаха това нещо го написах докато седях на компютара и разглеждах стари наши снимки и ми стана едно такова странно ... и реших да драскам и така! А относно това че ще срещна друга ще кажа че няма защото лубовта идва само веднъж..после е самом привързаност и привличане последвани от евентуално по сериозно обвързване от тип брак!Аз изживях любовта,сега е ред на истинският живот!

2008-11-13T16:24:54+02:00
Rois (Събина Брайчева)

Силно..., но ще срещнеш и друга.

2008-11-12T00:39:11+02:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0