11.11.2008 г., 23:47

Въпроси без отговори

1K 0 4

                    
                                                          
Когато те прегърнех, сърцето полудяваше в мойта гръд...
... та нима бе то подвластно на невинната ти плът?
Защо когато се обърна, виждам твоя лик там нейде да блести?
Защо когато те погледнех, с усмивка махаше ми ти...

Защо сега слънцето не грее, както грееше преди?
Защо очите ми не светят като две звезди?
Защо ти, мила моя, пламъка в душата угаси...

защо остави ме да бродя из света самотен, сив...

Защо когато ме остави, сърцето тъй бавно затуптя...
Защо То лъжеше се, че това е поредната шега...?

 
Любовта беше Ти, нали?



                                                                           Посветено на първата и единствена 

                                                                              истинска любов, която съм срещал!




                                                                                                      Asko  ™(=&=)™     




                                                                                                                             12.11.2008 y.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ас Ка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смятам да публикувам още няколко изпълнения които аз лично смятам за аматьорски но все пак...
  • Силен стих!!!Кураж!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Хаха това нещо го написах докато седях на компютара и разглеждах стари наши снимки и ми стана едно такова странно ... и реших да драскам и така! А относно това че ще срещна друга ще кажа че няма защото лубовта идва само веднъж..после е самом привързаност и привличане последвани от евентуално по сериозно обвързване от тип брак!Аз изживях любовта,сега е ред на истинският живот!
  • Силно..., но ще срещнеш и друга.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...