11.11.2008 г., 23:47

Въпроси без отговори

1K 0 4

                    
                                                          
Когато те прегърнех, сърцето полудяваше в мойта гръд...
... та нима бе то подвластно на невинната ти плът?
Защо когато се обърна, виждам твоя лик там нейде да блести?
Защо когато те погледнех, с усмивка махаше ми ти...

Защо сега слънцето не грее, както грееше преди?
Защо очите ми не светят като две звезди?
Защо ти, мила моя, пламъка в душата угаси...

защо остави ме да бродя из света самотен, сив...

Защо когато ме остави, сърцето тъй бавно затуптя...
Защо То лъжеше се, че това е поредната шега...?

 
Любовта беше Ти, нали?



                                                                           Посветено на първата и единствена 

                                                                              истинска любов, която съм срещал!




                                                                                                      Asko  ™(=&=)™     




                                                                                                                             12.11.2008 y.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ас Ка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смятам да публикувам още няколко изпълнения които аз лично смятам за аматьорски но все пак...
  • Силен стих!!!Кураж!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Хаха това нещо го написах докато седях на компютара и разглеждах стари наши снимки и ми стана едно такова странно ... и реших да драскам и така! А относно това че ще срещна друга ще кажа че няма защото лубовта идва само веднъж..после е самом привързаност и привличане последвани от евентуално по сериозно обвързване от тип брак!Аз изживях любовта,сега е ред на истинският живот!
  • Силно..., но ще срещнеш и друга.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...