Когато те прегърнех, сърцето полудяваше в мойта гръд...
... та нима бе то подвластно на невинната ти плът?
Защо когато се обърна, виждам твоя лик там нейде да блести?
Защо когато те погледнех, с усмивка махаше ми ти...
Защо сега слънцето не грее, както грееше преди?
Защо очите ми не светят като две звезди?
Защо ти, мила моя, пламъка в душата угаси...
защо остави ме да бродя из света самотен, сив...
Защо когато ме остави, сърцето тъй бавно затуптя...
Защо То лъжеше се, че това е поредната шега...?
Любовта беше Ти, нали?
Посветено на първата и единствена ...