21 oct 2006, 1:11

Въпросите сами ще се задават 

  Poesía
665 0 19

Когато слънцето отдавна е заспало,

там във светлата си слънчева страна,

и нощ тежка, като обратно огледало

дошла е над града със черна тишина.

В такива мигове ми се иска да крещя,

да събудя онзи, спящия във мен човек,

сама да се намеря и там да се помиря

със тъжния си силует и да открия лек.

Горях аз дълго, но не със буен пламък

по скоро само парех и затоплях леко.

Никога сърцето си не смених със камък,

но от желания си образ пак бях далеко.

Говорех много, вслушвах се във всеки,

съпреживявах всяка голяма болка и тъга.

Вървях, държах ръце по чуждите пътеки

но защо ли не успяла чувствам се сега?

Можех ли да дам и още нещо аз на тези

които протягаха ръцете и търсеха утеха?

Дали не подминавах  бързо покрай онези

които да помолят за помощ се смутиха?

Въпросите ми се въртят, препускат бурно

много дълго още знам ще ме изпепеляват,

докато дишам и живея, все ще ми е чудно

а въпросите в нощите сами ще се задават ...

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ех, Марти как така да ги умножавам
    и тези достатъчни са ми в главата,
    все ме тровожат,почивка не си давам,
    но ще помагам и ще подавам аз ръката.

    Поздрав и усмивка.
  • Мила Етчи,
    въпросите умножавай, следвай пътеводната звезда!
    Някой ден отговорите тя ще ти разкрие,
    но до тогава с усмивка продължавай
    да помагаш на хората с протегната ръка!!!

    Поздрави и много сини усмивки!!!
  • Благодаря за мнението Магдалена.

    Поздрав и усмивка.
  • Етчи само истински добър човек може да бъде измъчван от тези мисли...Браво ,мила...
  • Благодаря ти Христо
    правилно си ме разбрал.
    Винаги е недостатъчно
    това което си раздал.

    Поздрав и усмивка.
  • Много въпроси, но най-добрите отговори ги намира всеки сам!!!
    Не спирай да питаш, не спирай да търсиш!!! Спреш ли...
    Прекрасен стих, Ани!!! Поздрави!!!
  • На всички,благодаря много,
    оставихте ме безмълвна...
    Това рядко се случва, но
    замлъквам,свян ме погълна.
    . . . . . . . . . . .

    Поздрав и усмивка за всички.
  • Етчи,всички си задаваме купища вьороси...Ти си с добро сьрце ,усмихни се и напред

    Поздрав и
  • Ще намериш отговорите на своите въпроси!
    Поздрав за силния стих!
  • Говорех много, вслушвах се във всеки,

    съпреживявах всяка голяма болка и тъга.

    Вървях, държах ръце по чуждите пътеки

    но защо ли не успяла чувствам се сега?

    Успяла си!!! Малко са хората, които умеят да живеят за себе си, през другите!!! И много рядко ги ценим... за съжаление! Поздрав, Етчи!!!
  • Сърцето ти е огън, мила Етчи, даряваш пламък, топлина! Поздрав за чудесния стих! Усмивки!
  • Ако бяха повече негорящите "със буен памък", но топлещи, макар и леко, животът би бил къде-къде по-хубав.Пожелавам ти да топлиш все така и да не се чувстваш неуспяла.Добрите хора са винаги успели, както и да се чувстват.
  • Въпросите винаги, ще ни терзаят,защото все ще има такива на които да не можем да си отговорим!
    Поздрав за текста!
  • Поздравления за стиха!
  • Сърдечност, сила и тревожност те владеят.

    Чудно е, така се заддават въпросите!
  • Много е хубаво!
  • Мнго хубав стих Етчи!!! Отговорите са около теб и в теб...имаш голямо сърце
  • Много хубав стих.Поздравления от мен!
  • Не тревожи умната си главица, а с ласкава усмивка живей денем...
Propuestas
: ??:??