19 dic 2008, 13:16

Върху горещ покрив 

  Poesía » De amor
766 0 25
 

Нощта е метафора

в траурна рокля,

с боси крака

и разкривена маска.

Едва-едва ходи,

прегърбена

от почернени мисли.

Върху горещ покрив

я гледа луна

без сълзи.

Вече не може да плаче

дори.

На колене е паднало

едно отсъствие

и се врича

да те запомни,

такава,

каквато

те обичахме.

Нелепост са

некролозите -

непоетични са.

Смисълът -

в паметта остава

и в полетът ти

на птица.

А толкова исках

този стих

да е весел...

 

................................................................

Наистина исках този стих да е весел, защото ми е стотният в сайта. Но не стана. Загубих завинаги поредния приятел. Живот... Дано поне да е по-хубав от некролог. И... вечна й памет на Надежда (Сънито) Прокопиева!

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??