Върху горещ покрив
Нощта е метафора
в траурна рокля,
с боси крака
и разкривена маска.
Едва-едва ходи,
прегърбена
от почернени мисли.
Върху горещ покрив
я гледа луна
без сълзи.
Вече не може да плаче
дори.
На колене е паднало
едно отсъствие
и се врича
да те запомни,
такава,
каквато
те обичахме.
Нелепост са
некролозите -
непоетични са.
Смисълът -
в паметта остава
и в полетът ти
на птица.
А толкова исках
този стих
да е весел...
................................................................
Наистина исках този стих да е весел, защото ми е стотният в сайта. Но не стана. Загубих завинаги поредния приятел. Живот... Дано поне да е по-хубав от некролог. И... вечна й памет на Надежда (Сънито) Прокопиева!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
