1 feb 2011, 13:20

Върхът

  Poesía » Otra
713 0 3

Върхът е самота.

Върхът е суета.

И друго нищо няма.

На края на света

до края на скръбта

Върхът - мечта голяма -

в човешкия живот

самотен, недостъпен,

под нереален свод

надвиснал като тътен.

Заблудите пилей

Върхът и вечно мами,

над него щом изгрей

красива гордостта ни.

Внезапен, верен страж

на станните ни мисли,

Върхът - измамно наш,

във сънища измислени.

Докато гордо грее

непобеден, несбъднат,

искра във нас ще тлее

и шансът ни ще бъде

през земния живот

все към Върха по-близо

да се стремим. Самотни.

Със зверски оптимизъм.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...